Намусени ставаме рано с теб двама.

Кафето се пие първо, а после говорим на тавана.

Сърдити на света, постоянно един с друг спорим

дали за живота, дали за съдбата...

Накрая все някой затръшва вратата

и сърдим се като деца без бонбони.

Обърнали сме си гръб и сълзи ще роним...

А се обичаме.

И колкото и да отричаме,

един без друг трудно ще дишаме.

Един без друг не можем за малко,

камо ли вечно сами да се лутаме. Ще е жалко.

Спираме спора изведнъж, така както е почнал

и се прегръщаме и се заричаме,

че няма да допуснем пак да си викаме.

И двамата знаем, че това ще е до утре,

но ни е важно, че се обичаме.

И днес. И утре... Чак до притихване.