Във бързея на времето
спасяваха ме много думи.
Като войници,
с уж крехката си външност
отвръщаха на всеки удар в гръб
на изненадващи атаки
от съмнителни приятелства...
И в тежки часове измъкваха ме,
за да не ме погълне мрака
на задушаваща тъга
или пък отчаяние,
докато долу бездната ме чакаше, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up