17.06.2023 г., 15:21 ч.

Над бездната 

  Поезия » Свободен стих
891 0 3
Във бързея на времето
спасяваха ме много думи.
Като войници,
с уж крехката си външност
отвръщаха на всеки удар в гръб
на изненадващи атаки
от съмнителни приятелства...
И в тежки часове измъкваха ме,
за да не ме погълне мрака
на задушаваща тъга
или пък отчаяние,
докато долу бездната ме чакаше, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Edmon Nazarian Всички права запазени

Предложения
: ??:??