Над смирената земя

Nov 28, 2013, 9:36 PM

Poetry » Other

538 0 2

На позлатена ладия качен,
сред тия океани от печал
вечност цяла да живее кой
глупак нечуван би желал,
щом някой всеки божи ден
оставя кости сред прахта
и само кръст прогнил подир
стърчи над мирната земя.
Презирам ви. Презирам вас
и паразитните ви страсти.
Не искам грош. Задръжте
свойта скъпоценна власт. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Над смирената земя

Want to read more?

Random works