Над смирената земя

Nov 28, 2013, 9:36 PM

Poetry » Other

468 0 2

На позлатена ладия качен,
сред тия океани от печал
вечност цяла да живее кой
глупак нечуван би желал,

щом някой всеки божи ден
оставя кости сред прахта
и само кръст прогнил подир
стърчи над мирната земя.

Презирам ви. Презирам вас
и паразитните ви страсти.
Не искам грош. Задръжте
свойта скъпоценна власт.

Горд, пък и на жалък сал,
над тия океани от лъжи,
безсмъртието не пожелал,
ще дочакам сетните си дни,

с костите си бели вълчи пир
за да устроя. Сред прахта.
И само кръст прогнил подир
да се издига над смирената земя.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

daninad (Дани)

2013-11-29T15:14:54+02:00

Силна работа! Поздравления!
Wali (Виолета Томова)

2013-11-28T22:06:00+02:00

Верен на стила си, който ми харесва.Поезията познава тази
мрачна тъга,в която има толкова много надежда.Успехи!!!Wali/Виолета
Томова/