May 21, 2005, 5:04 PM

Над всичко 

  Poetry
1044 0 5
Откъм разрязания пръстен
на луната
се спускат миговете -
тежки
като примка ...
Увисва въздуха
притегнат до стената
и дращи
в зеницата остра песъчинка.
С целувка устните раняват
тишината.
Небето нощем ми прилича ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Random works
: ??:??