Над всичко

21.05.2005 г., 17:04 ч.

Поезия

1046 0 5

Откъм разрязания пръстен
на луната
се спускат миговете -
тежки
като примка ...
Увисва въздуха
притегнат до стената
и дращи
в зеницата остра песъчинка.
С целувка устните раняват
тишината.
Небето нощем ми прилича ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Над всичко

Искате да прочетете повече?

Предложения