тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Jul 5, 2007, 11:14 AM

НАДЕЖДА 

  Poetry
566 0 4
С обич поглед към море се взира,
дръзва с кораб човек към простора.
С тъмен взор, в самота пътува,
никога и никъде не ще отплува.
Няма кой молбите му да чуе,
няма отговор, дори и да мечтае.
Вътре в него граници преситени,
няма страхове, бурята помете ги.
Няма и отчаяние - що за случай,
късно е - вече я обича!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??