тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
5 июл. 2007 г., 11:14

НАДЕЖДА 

  Поэзия
526 0 4
С обич поглед към море се взира,
дръзва с кораб човек към простора.
С  тъмен взор, в самота пътува,
никога и никъде не ще отплува.
Няма кой молбите му да чуе,
няма отговор, дори и да мечтае.
Вътре в него граници преситени,
няма страхове, бурята помете ги.
Няма и отчаяние - що за случай,
късно е  - вече я обича!

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??