Mar 11, 2008, 9:56 AM

Надежда 

  Poetry
515 0 3
 

Няма да се крием вече зад заключена врата.

Няма да крещим, шептейки.

И не ще пълзим за нашата даденост в калта,

а изгрева ще срещаме с птиците, летейки.

 

 

Тези дни няма повече да се налага да мечтаем,

ще бъдем ние и на очакване не ще играем.

Тези дни изгревът ще блесне и ще тръгнем към съдбата,

повече не ще сгрешим, страхът ще е в краката.

 

 

Отчаяно не ще се молим пред многобройните олтари.

Отчаяно не ще си викаме: „Кураж - ще издържим!".

Ще изкачиме най-високата от трудните камари,

за да извикаме „Успях!", веч е лесно да продължим.

 

 

Тези дни няма повече да се налага да мечтаем,

ще бъдем ние, за нов живот основи ще копаем.

Тези дни залезът на слънцето ще ни приспива

и не ще е трудно да го разберем -

към вечната любов със сърцата си ще загребем.

© Валентин Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно ееее!!!!!!Много ми хареса!поздрави!
  • Соу мени найтс,ай сид бай май уиндоу..уейтинг фор сомуон то синг ми хис сонг...соу мени дриймс..ай кепт диип инсайд ми..алоне ин дъ дарк..нау юв ком алонг....Енд юююююююююююююююю ляйттттт ъппппп май ляйффффффф,ююююю гив ми хоуп то кери оннннн ,юююююю ляйт ъп май дейссс енд фил май найтс уит...соооонг...;>
  • Прекрасно!!!!!!!Поздравления и усмивка за слънчев ден от мен!
Random works
: ??:??