Mar 19, 2010, 9:33 PM

Надежда 

  Poetry
704 0 2

Луната в стаята ми се промъква

безшумно, като опитен любовник

лъчите си в косите ми затъква.

Притихна смаян стенният часовник.

 

Вълшебен миг на тайнство непознато

в душата ми докосна нежна струна.

Навярно ще дочакам ново лято.

Ще бъда тук,

от ''обич'' излекувана.

© Мария Мирчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??