НАДЕЖДА

 Понякога забравям,

 че съм на боговете дъщеря,

 понякога забравям,

 че мога даже да се смея.

 Понякога - но само ей така -

 понякога,

 стоя загледана във нищото

 и собствената си надежда диря.

 Понякога, но само понякога,           

 защото тя е жива,

 защото тя ме чака,

 защото искам да е там,

 където мога със ръка да я достигна!

 Надеждата, спокойна и уверена -

 била е моя някога -

 била е!

 Но къде ли е сега?

 Върни ми я ти, Господи,

 без нея трудно ми е да живея,

 да дишам трудно е дори!

 Нали на боговете съм роднина,

 нали не трябва все да ме боли!