31 июл. 2007 г., 22:15
НАДЕЖДА
Понякога забравям,
че съм на боговете дъщеря,
понякога забравям,
че мога даже да се смея.
Понякога - но само ей така -
понякога,
стоя загледана във нищото
и собствената си надежда диря.
Понякога, но само понякога,
защото тя е жива,
защото тя ме чака, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация