Надежда

Jul 11, 2017, 10:55 PM

Poetry

387 4 5

Тишината е спряла край мен.
Всички мисли са на обратно.
Леко развилнял се ме шепне
омагьосано вентилаторът...
Разпилени мъниста живеем
в пластмасов свят и облачен.
Неусетили слънчеви мрежи
бръмкат, умират и позите.
Измислих една игра за теб.
Лицето ми ще е вятърно.
Тънка бръчка – фино въже,
за смелчаги пирати от пясък...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Надежда

Want to read more?

Random works