Надежда
От верига неуморна задушена свободата,
безропотно надига гилотината сама,
опипвайки във мрака всеки ъгъл на стената,
и търсейки надежда за полет във нощта...
С нозе от студ заклещени под тягостната песен,
на вечната,обречена,но искрена сълза,
живее осъзнавайки,че пътят не е лесен,
и спира се самотна,и тръгва пак сама...
Следейки дните,молейки да изпълзят по бързо,
във пясъчен часовник тихо пясъка подрежда,
лицето си загубва,но примката развързва! ...