14 мар. 2006 г., 20:40

Надежда 

  Поэзия
728 0 2
                   Надежда

От верига неуморна задушена свободата,
безропотно надига гилотината сама,
опипвайки във мрака всеки ъгъл на стената,
и търсейки надежда за полет във нощта...

С нозе от студ заклещени под тягостната песен,
на вечната,обречена,но искрена сълза,
живее осъзнавайки,че пътят не е лесен,
и спира се самотна,и тръгва пак сама...

Следейки дните,молейки да изпълзят по бързо,
във пясъчен часовник тихо пясъка подрежда,
лицето си загубва,но примката развързва!
И бездиханна не изменя на последната надежда...

© Владислава Генова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??