Надежда

Jun 15, 2010, 1:40 PM

Poetry » Phylosophy

617 0 6

НАДЕЖДА
Вървя през време бездуховно
съдбата хванал под ръка
а мислите летят виновно
и после гаснат в пепелта
и виждам погледи лъжовни
и хора без любов без плам
смутени плахи безтегловни
без дух без съвест и без храм
но някъде във полумрака
закътан в земните недра
часовник бял ще затиктака ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Надежда

Want to read more?

Random works