Надежда

15.06.2010 г., 13:40 ч.

Поезия » Философска

620 0 6

НАДЕЖДА
Вървя през време бездуховно
съдбата хванал под ръка
а мислите летят виновно
и после гаснат в пепелта
и виждам погледи лъжовни
и хора без любов без плам
смутени плахи безтегловни
без дух без съвест и без храм
но някъде във полумрака
закътан в земните недра
часовник бял ще затиктака ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Надежда

Искате да прочетете повече?

Предложения