Jan 14, 2012, 1:22 PM

Надежда до края 

  Poetry » Phylosophy
731 0 3

Една звезда през прозореца наднича

и любопитно във душата ми поглежда...

Усмихва се, но нищо не изрича -

доволна е, видяла във сърцето ми надежда.

 

Надеждата - богиня тя е свята,

във нея вярва чак до края си човека...

И даже нищо друго да не му остане,

Надеждата онази е,

която го крепи от памтивека.

 

Бъди в  душата ми, Богиньо!

Живей в сърцето ми и нека

дори, когато нямам друго нищо -

в очите искам ти да грееш

до последно!

 

Такава искам да живея - усмихната и лека!

На вятър да се нося на крилете!

Когато приземя се във земята мека -

„Надежда”  вместо името ми напишете!

© Даниела Ганчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • „Надежда” вместо името ми напишете!
    Ех,че хубав стих!Прекрасен!Такъв невероятен оптимизъм извира от твоите стихове!При тебе се зареждам,за което ти благодаря!
  • Поздравления!
  • Браво, много е хубаво! Щастлива съм, че нося това име
Random works
: ??:??