Една звезда през прозореца наднича
и любопитно във душата ми поглежда...
Усмихва се, но нищо не изрича -
доволна е, видяла във сърцето ми надежда.
Надеждата - богиня тя е свята,
във нея вярва чак до края си човека...
И даже нищо друго да не му остане,
Надеждата онази е,
която го крепи от памтивека.
Бъди в душата ми, Богиньо!
Живей в сърцето ми и нека
дори, когато нямам друго нищо -
в очите искам ти да грееш
до последно!
Такава искам да живея - усмихната и лека!
На вятър да се нося на крилете!
Когато приземя се във земята мека -
„Надежда” вместо името ми напишете!
© Даниела Ганчева Todos los derechos reservados
Ех,че хубав стих!Прекрасен!Такъв невероятен оптимизъм извира от твоите стихове!При тебе се зареждам,за което ти благодаря!