Стоя сама в нежната прегръдка на нощта, навън вали и сякаш мрака дарява изкряща красота...
И в мен вали, даже буря в душата ми бушува. Страсти, страхове и болка в мен крещят, сърцето ми воюва...
Взирам се в погледа на луната, защо не се разбирам аз самата?
Какво целя?
Какво сърцето и душата ми желаят?
Любов и страст неудържима или Борбеност и слава непостижима?
Коя ми е същността?
Влюбена и нежна жена или богата и силна персона?
Коя съм аз се питам в този късен час?
Навън продължава да вали, вали в душата ми и стичат се сълзи...
Но знам аз - всичко има си цена, това е любовта...
Да, тя е онази вълшебна фея, магьосница - кара те да летиш като в приказка, а когато всичко имаш, падаш в пропастта. ...