Стоя сама  в нежната прегръдка на нощта, навън вали и сякаш мрака дарява изкряща красота...
И в мен вали, даже буря в душата ми бушува. Страсти, страхове и болка в мен крещят, сърцето ми воюва...
Взирам се в погледа на луната, защо не се разбирам аз самата?
Какво целя?
Какво сърцето и душата ми желаят?
Любов и страст неудържима или Борбеност и слава непостижима?
Коя ми е същността?
Влюбена и нежна жена или богата и силна персона?
Коя съм аз се питам в този късен час?
Навън продължава да вали, вали в душата ми и стичат се сълзи...
Но знам аз - всичко има си цена, това е любовта...
Да, тя е онази вълшебна фея, магьосница - кара те да летиш като в приказка, а когато всичко имаш, падаш в пропастта.
Защо така болезнена е тя?
Има ли я или е просто свиреща  китара, която чува се тихо в песента?
 А може би е магия, стихия, управляваща със своите слова?
Приказка, в която всеки иска да вярва, колкото и да боли, да търси бряг, пълен с красоти...
Знам, всеки своя принц или принцеса търси, своята вълшебна приказка да сътвори!

Потънала в скръб и сълзи, моля се да спре да боли, нека края дойде и за моите мъки!
Моля те, кажи, моя принц ли си ти?
Можеш ли да ми дариш любовта с онези нежни слова, можеш ли да ми дадеш бряг, на който мога да спра?
Можеш ли дъжда да спреш, моля те, искам реалност да е този копнеж...
Виждам аз усмивка в твоите очи, да това си ти... принцът от моите мечти.
Дъждът леко трополи по стъклата и нежно ми шепти, а в моите очи не се стичат повече сълзи.
 Намерих те, мъжът до мен спира всеки мой дъждовен ден.
Край! Няма повече да тъжа, щом ръцете ти държа...
Щом ти си до мен, слънце грее в моя ден.
Нов живот си ти, без тъга, без сълзи - само любов и светли дни... ДА, ТАКЪВ ОСТАНИ!!!!