Надежда за светлина

Oct 3, 2020, 7:35 AM

Poetry » Other

268 3 3

Ще минат години и много лета –

море от причини душите ще хване

и в цветни градини красиви цветя

ще станат бодливи и жадни за рани.

За сетна секунда светът ще замре

и някъде някой в тъмата ще плаче.

Навярно това ще е плач на дете,

което съдбата остави сираче...

Молбата към нея е ясна – уви,

сълзата земята целуна отново

и в нечии сини, но тъжни очи

изгря светлината на моето слово.

Луната на мека кошара заспа

и бавно люля я студената вечер.

Детето притихна, подаде ръка

и стара жена го поведе далече.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

thedac (Димитър Драганов)

2020-10-03T14:44:14+03:00

Благодаря Ви! Продължавам напред и винаги се радвам, когато откривате нещо от себе си във всеки мой ред!
Ida-L (Лидия)

2020-10-03T09:30:54+03:00

Продължавай, продължавай, продължавай. . . да пишеш!
Dendu89 (Деница Гарелова)

2020-10-03T09:23:59+03:00

Винаги съм първа на опашката да прочета нещо твое 😁🌞
Много хубаво, Мите.