thedac (Димитър Драганов)
873 1129
3.10.2020 г., 7:35 ч.

Надежда за светлина 

  Поезия » Друга
267 3 3

Ще минат години и много лета –

море от причини душите ще хване

и в цветни градини красиви цветя

ще станат бодливи и жадни за рани.


За сетна секунда светът ще замре

и някъде някой в тъмата ще плаче.

Навярно това ще е плач на дете,

което съдбата остави сираче...

 

Молбата към нея е ясна – уви,

сълзата земята целуна отново

и в нечии сини, но тъжни очи

изгря светлината на моето слово.

 

Луната на мека кошара заспа

и бавно люля я студената вечер.

Детето притихна, подаде ръка

и стара жена го поведе далече.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви! Продължавам напред и винаги се радвам, когато откривате нещо от себе си във всеки мой ред!
  • Продължавай, продължавай, продължавай. . . да пишеш!
  • Винаги съм първа на опашката да прочета нещо твое 😁🌞
    Много хубаво, Мите.
Предложения
: ??:??