Feb 21, 2023, 6:32 AM

Надежда за утре 

  Poetry
1059 5 10
Самовглъбено в собствения необят на синевата,
небето чака пролетта, пригу̀шено от тишината.
Стопява се нощта с мъглата, надеждата възражда утринта,
а слънцето възкръсва светлината,
Не е присъда миналото, богатство е,
в което болката и радостта, както омразата и любовта,
живеят заедно ръка в ръка.
И само то, сърцето знае, на кое къде е краят,
със свой си разум, орисано да продължава
пътя да чертае!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Random works
: ??:??