Надеждата

Oct 9, 2015, 4:44 PM

Poetry

378 0 3

Прегорялата трева на есента
все връща ме към нещо
прегаряло и в мен като главня,
но прибулено във пепел -
към вълните на узрелите жита
в жарта на лятото горещо,
към птиците в онази синева,
където те и бялото се срещат,
към пожара в моята душа,
в която топят се като свещи
чувства на божествен дар -
да обичаш по човешки ... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Надеждата

Want to read more?

Random works