Надеждата

9.10.2015 г., 16:44 ч.

Поезия

376 0 3

Прегорялата трева на есента
все връща ме към нещо
прегаряло и в мен като главня,
но прибулено във пепел -
към вълните на узрелите жита
в жарта на лятото горещо,
към птиците в онази синева,
където те и бялото се срещат,
към пожара в моята душа,
в която топят се като свещи
чувства на божествен дар -
да обичаш по човешки ... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Надеждата

Искате да прочетете повече?

Предложения