Невидими въжета ме държат и впиват се в плата...
Неравна е борбата с матрицата...защото тя действа
подло, задкулисно и ме води към пропастта...
Викът ми силен е...! Но дали някой ще ме чуе...!?
Притихнал е света...не чува! Дали приспани сетивата
ще откликнат - на борбата между доброто и мрака...!
Бездънна пропаст - няма никой! А въжетата
се впиват все по- дълбоко...Викът притихва...!
Няма смисъл! Сама съм със болката -
на този стар отмиращ свят...Пленените човешки
добродетели до мен са и тайничко
просветват в мрака! Пламти надеждата в душата... ...