5 июн. 2023 г., 05:19

Надеждата крила ми дава 

  Поэзия » Свободный стих
405 4 4
Невидими въжета ме държат и впиват се в плата...
Неравна е борбата с матрицата...защото тя действа
подло, задкулисно и ме води към пропастта...
Викът ми силен е...! Но дали някой ще ме чуе...!?
Притихнал е света...не чува! Дали приспани сетивата
ще откликнат - на борбата между доброто и мрака...!
Бездънна пропаст - няма никой! А въжетата
се впиват все по- дълбоко...Викът притихва...!
Няма смисъл! Сама съм със болката -
на този стар отмиращ свят...Пленените човешки
добродетели до мен са и тайничко
просветват в мрака! Пламти надеждата в душата... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Все права защищены

Предложения
: ??:??