ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
Nov 19, 2017, 5:41 PM

Надеждата последна умира 

  Poetry » Other
5.0 / 13
675 4 18
Надеждата последна умира
Да отворя прозореца, но страхувам се –
да не би отмалелите пръсти да премажа
на всичките Нощи нелюбени, а молят се –
за „последна вечеря” висят над паважа –
ръба на перваза стиснали – до посиняване,
до кости измръзнали – с нокът да драснат
не дръзнали, а иде време за прощаване –
не горели звезди, без причастие ще гаснат.
Но всъщност, че не помня страхувам се –
навътре, или навън се отваря крилото.
Толкова отдавна преструвам се, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Random works

More works »