Надежди под звездния път
Надежди под звездния път
Единствено за вас живея вече.
Мечтите се разсипаха по пътя.
А имах много. Пътят ме повлече
в кълбо от нерви, тъмен и закътан.
Спестявах думи твърде, твърде често,
и глупави сълзи прикривах с рими.
Мълчание прегръщам вечер вместо
човек. А той ми липсва. И боли ме.
Но имам мило коте, гласовито,
и спомени с любимите душички.
В сърцето ми е топло, цветно, чисто.
Не думите, очите казват всичко.
Те търсят и намират красотата.
Те молят за прегръдка под луната.
А няма как обратно да пристъпя.
Обичам самотата отдалече.
Мечтите се разсипаха по пътя.
Единствено за вас живея вече.
© Йоана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви много, Младен, Милена, Георги, Ивита, Николай, Калин!
-
Трогателно и красиво! Поздравления!
-
Разкош!
Поздрави, Йоанка! -
Чистота и финес!
Поздрав и от мен, Йоана. -
Силно особено във финала!
Поздравявам те. -
Филигранна, нежна любов - зов за споделяне. Меко, гальовно стихотворение като коте. Събери мечтите и лети на техните криле! А за споделената красива прегръдка под луната, понякога се чака да узрее мига, но после е красиво и щастливо. Молитвата е истинския живот в Бога, който твори и животвори в нас, и ни дава безкрайната си любов, Извор на жива вода, Извор на живота.
-
Кристално чиста лирика. "Надежди под звездния път" - "Единствено за вас живея вече."
Един много тъжен оптимизъм, който ме разстрои. Разстрои ме и финалът:
"А няма как обратно да пристъпя.
Обичам самотата отдалече.
Мечтите се разсипаха по пътя.
Единствено за вас живея вече."
Но поезията е преди всичко красота и изящество на словото. А в това стихотворение присъстват и двете. Всеки един ред, всеки един куплет в него звучи като вопъл. И точно в това е силата му! Моите поздравления, Йоана!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
