Надеждино поле XIV

Nov 24, 2009, 12:09 AM

Poetry » Odys and poems

468 0 2

ХІV
Вън не бодли роза е впила,
а зимният вятър фучал.
Стъклата потръпвали диво –
в тях ледни дантели чертал.
Небето висяло беззвездно
под тъмния облак продран.
Студена, нощта непрогледна
очаквала жертвен курбан.
В леглото се вила Надежда –
сънувала призраци тя
как дявол с рога в безнадеждна ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Надеждино поле XIV

Want to read more?

Random works