Надеждино поле XIV

24 nov 2009, 0:09

Poesía » Odas y poemas

474 0 2

ХІV
Вън не бодли роза е впила,
а зимният вятър фучал.
Стъклата потръпвали диво –
в тях ледни дантели чертал.
Небето висяло беззвездно
под тъмния облак продран.
Студена, нощта непрогледна
очаквала жертвен курбан.
В леглото се вила Надежда –
сънувала призраци тя
как дявол с рога в безнадеждна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Надеждино поле XIV

Искате да прочетете повече?

Propuestas