rudin (Иван Христов)
858 1444
Nov 26, 2009, 9:59 AM

Надеждино поле XVI 

  Poetry » Odys and poems
426 0 3
ХVІ
Огънят почти бе загаснал.
Подхвърлих му малко дръвца.
Луната ни светеше ясно
всред звездни седефни зрънца.
Потръпнах от хлад. Бях уморен.
Но разказът мен покори.
Безсънната нощ ми разтвори
всевечния свят на борби.
– Как мислиш, ти май че забрави
мен, стареца, тук на тоз пън?
Таз чудна легенда запали ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??