Надеждино поле XVI

26 nov 2009, 9:59

Poesía » Odas y poemas

427 0 3

ХVІ
Огънят почти бе загаснал.
Подхвърлих му малко дръвца.
Луната ни светеше ясно
всред звездни седефни зрънца.
Потръпнах от хлад. Бях уморен.
Но разказът мен покори.
Безсънната нощ ми разтвори
всевечния свят на борби.
– Как мислиш, ти май че забрави
мен, стареца, тук на тоз пън?
Таз чудна легенда запали ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Надеждино поле XVI

Искате да прочетете повече?

Propuestas