Надпис върху икона
Бе топла още Невзривената Душа,
когато те разпъваха на Кръста.
Повдигнати до устните, на пръсти,
ония, дето можеха навярно да те Утешат,
се молеха на Господа, в сърцето на Палача.
Набъбваше Безкрайната сълза.
Квичаха две кутрета жалостиво
и разтърваваше ги майката,
ала не смееше от зъбите им
Кокала да дръпне
и тъй да сложи Край на кучешкия спор.
За Трийсет сребърника
сдавиха се хората.
Забравиха, че всеки има
Голгота от тръни и простор.
Сега, когато си Разпънат,
ще спорят за топора, сякъл Кръста,
и ще търсят
трески на разстояние
от Погледа, до кръгозора...
А сянката под босите Нозе
сама се връща в стъпките Окървавени,
които Боси, боси прекосяват
вълчия Раздор...
© Лилия Ресенска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Феичка,Ивон и Ангел, благодаря ви!Таня,наистина без сянката, човек не може да види слънцето... а за това, което тогава се е случило само Бог знае истината. Защо "Надпис върху икона" - мисля, че сънувам често, без да зная дали не съм била и наяве в съня - видях нещо, написано като разказ в разказа на иконата, това е особено усещане, като че ли си в събитието, което отдавна се е случило...
-
"Забравиха, че всеки има
Голгота от тръни и простор."
Браво! -
... а трябва да благодарим на Юда, изпълнил незавидната роля на предателя... довел до спасението на човечеството... тъмната страна също има обратна страна...
П.П. А защо: "Надпис върху икона"? -
Мъдро и замислящо!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
