Бе топла още Невзривената Душа,
когато те разпъваха на Кръста.
Повдигнати до устните, на пръсти,
ония, дето можеха навярно да те Утешат,
се молеха на Господа, в сърцето на Палача.
Набъбваше Безкрайната сълза.
Квичаха две кутрета жалостиво
и разтърваваше ги майката,
ала не смееше от зъбите им
Кокала да дръпне
и тъй да сложи Край на кучешкия спор.
За Трийсет сребърника ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse