Прозорецът на моята квартира
към залеза протягаше ръце,
през него гледах как Денят умира
и се подава Нощното лице...
И уморен от дневната гълчава,
стоях и гледах дълги часове...
Присъди съвестта ми как раздава.
Човещината в мене как зове!
Художници рисуваха Небето
най-вече във червени цветове,
рубиненият замък след което
заключваше красиви светове! ...