12 окт. 2012 г., 12:07

Надвечер 

  Поэзия » Философская
666 0 9
Прозорецът на моята квартира
към залеза протягаше ръце,
през него гледах как Денят умира
и се подава Нощното лице...
И уморен от дневната гълчава,
стоях и гледах дълги часове...
Присъди съвестта ми как раздава.
Човещината в мене как зове!
Художници рисуваха Небето
най-вече във червени цветове,
рубиненият замък след което
заключваше красиви светове! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Все права защищены

Предложения
: ??:??