Забързани под парещите длани на
сумрака дъждовен -
някак непонятно топъл и обсебващ,
нозете ми изтръпнали отдавна
крачат в спомени...
Бързам, но настигат ме, по мен полепват!
И облаците бавно се надвесват, страховито
тътнят болезнени,
усещам как се впива влагата им в дланите.
А миналото вече превалявано, протрито,
пътят на колене...
умолява да изблика с този дъжд от вените! ...