21 мая 2007 г., 21:12

Надвесено 

  Поэзия
591 0 4
Забързани под парещите длани на
сумрака дъждовен -
някак непонятно топъл и обсебващ,
нозете ми изтръпнали отдавна
крачат в спомени...
Бързам, но настигат ме, по мен полепват!
И облаците бавно се надвесват, страховито
тътнят болезнени,
усещам как се впива влагата им в дланите.
А миналото вече превалявано, протрито,
пътят на колене...
умолява да изблика с този дъжд от вените! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Все права защищены

Предложения
: ??:??