НАХАЛСТВО
Всеки път те молех да ми простиш за всичко.
Всеки път си отивах, но ти оставаше до мен.
Опитвах се да се освободя от мисли по теб,
но те се оказваха по силни от моята воля.
Питам се: нима това е любов?
Да бъда с теб, но без теб, “радост неизживяна”.
Докога в този адски рай на мечтание, без капчица надежда?
Докога? Нима наистина с друг не мога да те заменя?
Наркотик за душата!
Слабост за разума!
Недостойно желание за сетивата! ...