Нахалство

9.08.2006 г., 19:46 ч.

Поезия

1662 0 2

НАХАЛСТВО

Всеки път те молех да ми простиш за всичко.

Всеки път си отивах, но ти оставаше до мен.

Опитвах се да се освободя от мисли по теб,

но те се оказваха по силни от моята воля.

Питам се: нима това е любов?

Да бъда с теб, но без теб, “радост неизживяна”.

Докога в този адски рай на мечтание, без капчица надежда?

Докога? Нима наистина с друг не мога да те заменя?

Наркотик за душата!

Слабост за разума!

Недостойно желание за сетивата!

Пустота в житейската реалност!

Огън във виртуалния ми свят!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Славея (Славея Гарова)

2006-08-10T06:26:42+03:00

Знам, че е глупаво, но е преживяно. Колкото до коментара, не ми е ясен и с риск да те засегна, риа само ще ти кажа, че най-големия глупак и този, който се мисли за по-умен от другите.
ria (Гергана Иванова)

2006-08-09T22:03:19+03:00

Извинявай, но по-голяма глупост не бях чела! Дано не те разочарвам с мнението си. Но имаш избор - учи се от другите...Не оценявам...