Не съм те начертала в паметта си,
за да поникваш нагло като плевел,
когато нещо ненадейно ме изплаши
или безхитростно напомни ми за тебе!
Оставяш отпечатък – ситна прах –
в очите ми... и ставам кривогледа.
Едва – едва, но те преодолях.
Не гледай, че съм бяла като креда.
Претеглям свободата на кантар,
но винаги накланяш ми везните.
Накрая ще те хвърля като зар –
уцеля ли шестицата – не питай! :))