7.02.2012 г., 20:28 ч.

Нахалството на един спомен 

  Поезия
1133 0 12

Не съм те начертала в паметта си,

за да поникваш нагло като плевел,

когато нещо ненадейно ме изплаши

или безхитростно напомни ми за тебе!

Оставяш отпечатък – ситна прах –

в очите ми... и ставам кривогледа.

Едва – едва, но те преодолях.

Не гледай, че съм бяла като креда.

Претеглям  свободата на кантар,

но винаги накланяш ми везните.

Накрая ще те хвърля като зар –

уцеля ли шестицата – не питай! :))

 

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??