„Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше...”
Хр.Фотев
Но лятото към мен не гледаше.
Кръжеше на есента във погледа,
в очите ù, тръпчиви мушмули.
И в утрините – късополите,
я будеше, в росата шушнейки.
А после, на раздяла сядаше
до окосените ù глезени.
Привличаше го голотата ù,
как листопадат раменете ù, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up