„Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше...”
Хр.Фотев
Но лятото към мен не гледаше.
Кръжеше на есента във погледа,
в очите ù, тръпчиви мушмули.
И в утрините – късополите,
я будеше, в росата шушнейки.
А после, на раздяла сядаше
до окосените ù глезени.
Привличаше го голотата ù,
как листопадат раменете ù, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse