Apr 11, 2007, 12:35 AM

НАИСТИНА СЪМ ЖИВА 

  Poetry
804 0 18
Чертаеш в мен искрици нежност, вдъхновения.
Рисуваш с поглед влюбени слънца.
На глътки ме отпиваш с капки от търпение.
Копнееш ме! И буря съм, и съм жена.
Догонваш ме. Като откъснат лист хартия
съм в ръцете ти. Прераждам се от пепел сива.
Щастлива съм! Това не е любов, а е магия,
защото чувствам, че съм жива. Наистина съм
жива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??