11 abr 2007, 0:35

НАИСТИНА СЪМ ЖИВА 

  Poesía
771 0 18
Чертаеш в мен искрици нежност, вдъхновения.
Рисуваш с поглед влюбени слънца.
На глътки ме отпиваш с капки от търпение.
Копнееш ме! И буря съм, и съм жена.


Догонваш ме. Като откъснат лист хартия
съм в ръцете ти. Прераждам се от пепел сива.
Щастлива съм! Това не е любов, а е магия,
защото чувствам, че съм жива. Наистина съм 
                          жива!

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??