Jun 4, 2019, 8:26 AM

... наивността ми покани, за кум... 

  Poetry » Other
747 8 11

Интелигентността ми се обеси,
задавена с поредната лъжа,
защо поне веднъж не се намеси?
Е, мъртва е, не искам да тъжа.

 

От просено зърно сега по- малък,
на кармата ми пъзела редиш.
Мъчително повръщам всеки залък,
със който искаш пак да ме приспиш.

 

Сега съм само име, на вратата,
урок болезнен и едно на ум.
И шумна сватба вдигай, със вината,
наивността ми покани, за кум...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Бени!
  • Разкош! Невероятна си, Наде!
  • Лия, прегръщам те! Благодаря, Лина!Сигурно се дължи на емоционалният заряд в писанията ми, Мария. Всеки мой стих и най-несъвършения извира от душата ми. Благодаря ти! Колко й струва ли, Стойчо? Няколко стиха. И един скъпо платен урок. Благодаря! Ако ще готвиш сенсей, може ли да си поръчам пица? По-здравословна е от илюзиите, те докарват душевно разстройство. Веси, Красе, Ангелче, Светулчице, Силвенце, благодаря ви!
  • Имаш свой стил, Наде, още от заглавието се досетих, че е твое. Оригинално и открояващо се стихотворение.
  • "На кармата ми пъзела редиш"
    Препрочитам и изтръпвам пак.
  • Страхотно! Поздраваления и от мен!
  • Наистина - не е лесно. С жената трябва да си кавалер, любовник, дресьор, масажист, телохранител, готвач на илюзии. Едновременно...
    Хубаво и силно...
    Утре ще предложа нещо в тая връзка.
  • Не му е лесно на жениха...
    Както често правиш в твоя си стил и тук си бронирала достойнството на една жена, чиято обич е била забравена,но никой не би могъл да обеси интелигентността ѝ.В това съм убеден! Колко ѝ струва това,че да успее да изпрати иронично на жениха своята наивност за кум на поредната сватба?!
    Надежда, отново ни показа на нас, мъжете, че българските жени заслужават да бъдат ценени заради духовното си възвисяване, въпреки болката...
    Поздравления!
  • Някои и магаре да предложат на избори, го избират, ти, Надя, си такава вълшебница на думите, че и повръщано да ни предложиш, преглъщаме го и ти благодарим. И за бесилки да ни говориш, и за гробища и смърти, пак ти се възхищаваме и се усмихваме. Евалла, момиче! Само тази способност да имаше, заслужаваше адмирации, а ти ни поднасяш всичко и в съвършен стихотворен вид. Дано и да получаваш толкова радост, колкото доставяш с творенията си, заслужаваш го. Аз мога само да кажа: Поклон!
  • Как хубаво си го казала... Адмирации!
  • "...Сега съм само име, на вратата,..."
    Е, не не си - ключалка си с позлата.
    "...урок болезнен и едно на ум."
    Животът ни обстрелва с харпун...
    А за кума, да си знаеш - няма кум, няма женитба.
    Наде, не изкривявай метлата! Спомни си!
    Винаги си много образна и просто обичам да те чета, независимо от темата и смисъла.
Random works
: ??:??