Сънувах цялата безкрайна нощ -
това, което няма да се случи.
Докоснала е непохватната Луна
най-болния акорд в душата вълча.
Понеже светлото с реалност ме гнети
и няма как сама да се залъжа,
изравям от мазето сто души,
оставени в една да се навържат.
Наместо болка, нека да горчи -
и виното понякога е тежко.
„Пияница е“- казват, ала стих
е същността му винаги човешка. ...